Бях писала
Мълчание цари във цялата държава.
Обичат само чалгата и всяка друга крава.

Допълвам
За първото не мога да кажа, че е вярно,
но второто е даже от него по-коварно.

Наглият

Не е влак,
  не е камък,
не е дърво,
   не е пламък,
не е леща,
   но за истината
    се сеща,
едва когато
му стане
от нещо
горещо.

Графиня от село Неизвестно

Говори на незнаен диалект,
но мисли се отдавна за графиня.

Печелещият с големи думи

Той построи паметник на големите думи,
а другите носеха цветя.
Но там не растеше трева,
земята бе поръждавяла.

Малкият град

Плаши този град,
             в себе си затворен.
Чувствам в своя глад
                липса на опора.

Скрито наблюдават
                     спуснати клепачи,
тайно изиграват
                     и страхливо тачат.

Всяка ласка в броя
                       с нещо е платена.
Даже и покоят
                        съска отчужден.

Таен дневник на капитана

Звучиш ми фалшиво, измислен.
И нямат сърце тук листата,
които ти сам си изписал
в бездънната паст на зората.

И не е убежище изгревът,
потъващ сега сред акулите.
Ръцете ти парят от низости,
които приличат на дуло.

Разделяш ни днес и нехаеш
за борда зад теб и земите.
Ти дневник си водил уж таен
и с него пак лъжеш водите.

Решето

Тя е като едно празно изискано решето,
което изпитва болка,
което се смее превзето.

Моментните вулкани на сърцето й
без отглас тук остават,
разпръсват само плява.

Готова да захвърли всичко в нищото
и да превърне дните чужди в рана.
Но нейната беда за миг засища я...