Наглият

Не е влак,
  не е камък,
не е дърво,
   не е пламък,
не е леща,
   но за истината
    се сеща,
едва когато
му стане
от нещо
горещо.

Графиня от село Неизвестно

Говори на незнаен диалект,
но мисли се отдавна за графиня.

Печелещият с големи думи

Той построи паметник на големите думи,
а другите носеха цветя.
Но там не растеше трева,
земята бе поръждавяла.

Малкият град

Плаши този град,
             в себе си затворен.
Чувствам в своя глад
                липса на опора.

Скрито наблюдават
                     спуснати клепачи,
тайно изиграват
                     и страхливо тачат.

Всяка ласка в броя
                       с нещо е платена.
Даже и покоят
                        съска отчужден.

Таен дневник на капитана

Звучиш ми фалшиво, измислен.
И нямат сърце тук листата,
които ти сам си изписал
в бездънната паст на зората.

И не е убежище изгревът,
потъващ сега сред акулите.
Ръцете ти парят от низости,
които приличат на дуло.

Разделяш ни днес и нехаеш
за борда зад теб и земите.
Ти дневник си водил уж таен
и с него пак лъжеш водите.

Решето

Тя е като едно празно изискано решето,
което изпитва болка,
което се смее превзето.

Моментните вулкани на сърцето й
без отглас тук остават,
разпръсват само плява.

Готова да захвърли всичко в нищото
и да превърне дните чужди в рана.
Но нейната беда за миг засища я...

Съвети

Дали това добро,
което ми вещаеш,
не прилича
на онзи погребален
камък
пожълтял?
Дали съветите ти
не миришат
на плесен и на кал?

Дали гласът ти не е весел,
защото ме срази от раз -
а после нос защо увеси?
Постигна всичко твоят пас!

Майка на дърветата

 Тя е майка на дърветата, на всички деца от града, на улиците и бабичките, и пр.

 Така говори тя, сякаш от нея зависи тяхната съдба, сякаш всеки ден при нея отива едно дърво, една бабичка или дете и казва:

 - Госпожо N, аз имам проблеми, бихте ли ми помогнали съобразно вкусовете ми?

 След което гостът подробно разкрива своите пристрастия, вкусове и наблюдения...

 Ще си помислиш - тя по цял ден и нощ приема само гости. Не яде, не спи, не работи, не напуска тази приемна, където идват нейните доверени лица, дървета, кончета, облаци, за да споделят мъките си и да потърсят помощ.

 И все пак тя работи - мислено.

 Да, тя никъде не ходи, при нея идват планетите, мисли... Те се движат свободно. Защото и тя се върти свободно.

 Нали сега това е напълно естествено.

 А още по-естествено е ти плащат за това, мисли си тя. Тя само привидно вярва в нещо. Всъщност много практично следи за изпълнението на ред задачи. Добре, че хората си ги изпълняват, и при това, смирено.

 "Да се смиряваш пред кого да е - не е ли твърде много?", питаше едно дете майка си когато тя го учеше да се държи смирено с хората и с животните, за да не пострада. "Мамо, аз например обичам движението." "Обичай движението на вълните", каза майка му. "Пред него и аз бих се смирила." "А защо да се смирявам пред една патка?", повтори неразбиращо детето. "Нищо не знаеш за света, синко", огорчена каза майката. "Нима е твоя работа да откриваш разлики и да правиш преценки! Всичко тече, всичко се изменя, но нали помниш какво казва Ботев в "Хаджи Димитър"? "А слънцето пак пече ли, пече."
"Жив е той, жив е", каза детето.

 

Авгиеви обори

По-добре в авгиеви обори,
отколкото отвън на двора -

старите така говорят.

и една българска роза

Написано вчера, днес вече не е вярно!

Мълчание цари във цялата държава
обичат само чалгата и всяка друга крава.