Ябълки

Тя ябълки поднася,
   но сърцето ми се свива.
       Добра е,
          но с жестока глупост е червива!

Държавници

Колко думи за величие, заслуги,
пълни с безразличие към другите!
Шепа пясък между пръстите
в дните упоено ръсите.

Мислите небрежно пилите
с опита на егоизма.
Даже и кръвта по жилите ви
движи я снобизма.

Писмо до редакцията, фейлетон

 Да си призная честно, не мога да организирам времето си. Така съм научена от епохата на социалистическия реализъм. Тогава държавата се "грижеше" за нас, "стрижеше" ни като овце, но ни подсигуряваше кошара и храна. Какво да правя сега, когато трябва сама да си бъда мениджър и пиар, а държавата си има други грижи? Не мога да отрека, че отначало подскачах на митингите и виках с цяло гърло "СДС!" Откъде да знам, че ще се появи БСП, ще започне да изпълнява "директивите" на СДС по комунистически и ще се усмихва нагло насреща ми? Вярно е, че когато виках "СДС!" и понятие си нямах от пазарна икономика, но все пак се надявах, че най-сетне справедливостта ще възтържествува.
 Но какво имам сега? Едно е сигурно - имам много свободно време - нали съм безработна като една скучаеща луна. Само ако можех да използвам рационално времето си за правене на пари и слава. В края на краищата, аз съм актриса и не съм съвсем безразлична към славата. Но вместо слава, плява получих. Представете си, прибирам се един ден от поредната безцелна разходка (както ви казах, имам много свободно време) и гледам в пощенската си кутия съобщение за колет. И (да започна като в библията с "и") какво си мислите, че имаше в колета? Плява!
 Навярно държавата продължава да се грижи за мен, помислих си аз. Не ме е забравила, милата! Приятел в нужда се познава, мислех си аз трогната, с насълзени очи. Дори и в труден момент остава с теб и ти подава ръка, любимата държава. Как да не я обичаш. И ако някой си задава въпроса майка или мащеха е тя, не е прав, не може да се съмнява в подбудите на родината, нали? В този миг незабавно се изпълних с патриотични чувства и започнах да пея: "Хубава си, моя горо", а после и химна.
 Аз, да ви кажа, според китайския хороскоп съм зодия Овца. Вече не си спомням какво ядат овцете, но може би държавата помни. Как би могла да забрави нуждите на поданиците си.
 Абе не е прав онзи поет, който казва: "Това, което обичаш, остава, останалото е плява."
 Може би трябва да пренапишем световната история, започвайки с думите: "В началото бе плява." В политиката бе плява и т.н. - нещо като Хемингуей, който пък казва: "Nada, nada, nada" (нищо, нищо, нищо). Обичам този стил. Лаконичен. И Пушкин обичам, който казва: "Краткостта е сестра на таланта." Абе всички обичам. Дори и държавата. "Всичко е любов", според един български филм. Аз малко се отнесох, но ще ми простите. Нали съм актриса, макар че никой не знае, тъй като съм безработна, но както казват: "Надай се!" или ако искаме да бъдем точни (ако разбира се, е точен преводът) Александър Дюма завършва "Граф Монте Кристо" с думите: "Чакай и се надявай." А още по-точно, както казва народът "Трай, коньо, за зелена трева!"
                                                                                          С уважение Една Безработна Луна

детелини за късмет

Държава - ІІ

Перат пари и ни говорят,
че вече сме богати.
И слушаме ги без умора
през зима, есен, лято.

За гордост и не става дума -
о, не, за оцеляване!
И не за дух, и не за ум,
а просто за спасяване!

Замъглен пътят в прах се крие,
но в унес си повтаряме,
че страдаме не само ние,
а цялата държава!

Държава - І

Безумен ден, безумна нощ,
лъжите от екрана -
и никой не излиза лош
в държавата обрана.

Живеем ден за ден, за миг -
от сметка до отсрочка -
крадецът само е велик,
печели нова точка.

Мълчим - и вием - но без глас -
промиват всяка дума -
преди да стигне тя до нас -
превърнати сме в шума.