Да си призная честно, не мога да организирам времето си. Така съм научена от епохата на социалистическия реализъм. Тогава държавата се "грижеше" за нас, "стрижеше" ни като овце, но ни подсигуряваше кошара и храна. Какво да правя сега, когато трябва сама да си бъда мениджър и пиар, а държавата си има други грижи? Не мога да отрека, че отначало подскачах на митингите и виках с цяло гърло "СДС!" Откъде да знам, че ще се появи БСП, ще започне да изпълнява "директивите" на СДС по комунистически и ще се усмихва нагло насреща ми? Вярно е, че когато виках "СДС!" и понятие си нямах от пазарна икономика, но все пак се надявах, че най-сетне справедливостта ще възтържествува.
Но какво имам сега? Едно е сигурно - имам много свободно време - нали съм безработна като една скучаеща луна. Само ако можех да използвам рационално времето си за правене на пари и слава. В края на краищата, аз съм актриса и не съм съвсем безразлична към славата. Но вместо слава, плява получих. Представете си, прибирам се един ден от поредната безцелна разходка (както ви казах, имам много свободно време) и гледам в пощенската си кутия съобщение за колет. И (да започна като в библията с "и") какво си мислите, че имаше в колета? Плява!
Навярно държавата продължава да се грижи за мен, помислих си аз. Не ме е забравила, милата! Приятел в нужда се познава, мислех си аз трогната, с насълзени очи. Дори и в труден момент остава с теб и ти подава ръка, любимата държава. Как да не я обичаш. И ако някой си задава въпроса майка или мащеха е тя, не е прав, не може да се съмнява в подбудите на родината, нали? В този миг незабавно се изпълних с патриотични чувства и започнах да пея: "Хубава си, моя горо", а после и химна.
Аз, да ви кажа, според китайския хороскоп съм зодия Овца. Вече не си спомням какво ядат овцете, но може би държавата помни. Как би могла да забрави нуждите на поданиците си.
Абе не е прав онзи поет, който казва: "Това, което обичаш, остава, останалото е плява."
Може би трябва да пренапишем световната история, започвайки с думите: "В началото бе плява." В политиката бе плява и т.н. - нещо като Хемингуей, който пък казва: "Nada, nada, nada" (нищо, нищо, нищо). Обичам този стил. Лаконичен. И Пушкин обичам, който казва: "Краткостта е сестра на таланта." Абе всички обичам. Дори и държавата. "Всичко е любов", според един български филм. Аз малко се отнесох, но ще ми простите. Нали съм актриса, макар че никой не знае, тъй като съм безработна, но както казват: "Надай се!" или ако искаме да бъдем точни (ако разбира се, е точен преводът) Александър Дюма завършва "Граф Монте Кристо" с думите: "Чакай и се надявай." А още по-точно, както казва народът "Трай, коньо, за зелена трева!"
С уважение Една Безработна Луна
Няма коментари:
Публикуване на коментар